„В СМЯТЕНЬЕ МЫ, А ИСТИНА – ЯСНА...”
Александр Леонидович Чижевский (1897-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИСТИНАТА
Объркан си, а истината е една –
прекрасен, ясен е лазур над тебе:
Какво му трябва на човека? Тишина,
любов, съчувствие, коричка хлебец.
Ударения
ИСТИНАТА
Объ́ркан си, а и́стината е една́ –
прекра́сен, я́сен е лазу́р над те́бе:
Какво́ му тря́бва на чове́ка? Тишина́,
любо́в, съчу́вствие, кори́чка хле́бец.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Чижевский
В СМЯТЕНЬЕ МЫ, А ИСТИНА – ЯСНА...
В смятенье мы, а истина – ясна,
Проста, прекрасна, как лазури неба:
Что нужно человеку? – Тишина,
Любовь, сочувствие и корка хлеба.
1942 г.
---------------
Руският учен, изобретател, философ, поет и художник Александър Чижевски (Александр Леонидович Чижевский) е роден на 26 януари/7 февруари 1897 г. в селището Цехановец, Гродненска губерния, сега Подляско воеводство на територията на Полша. Завършил е Московския археологически институт (1917 г.), като защитава дисертация на тема „Русская лирика ХVIII века”, а през 1918 г. получава докторска степен в историко-филологическия факултет на Московския университет с темата „Исследование периодичности всемирно-исторического процесса”, която разработва в книгата си „Физические факторы исторического процесса” (1924 г.). Има авторски свидетелства за изобретения и принос в областта на аеройонизацията и хелиобиологията. Научните му трудове и разработки са в областта на космологията, биофизиката, хелиобиологията, електрохемодинамиката, аеройонификацията, космическата прогностика и др. През 1939 г. е предложен от Нобеловия комитет за номинация, но той отказва придвижването на документите „по етически мотиви”. През 1942 г. е арестуван за контрареволюционна дейност и осъден на 8 години затвор, които прекарва в лагери в Свердловска област и в степите на Казахстан. Реабилитиран е през 1962 г. Пише стихове от детските си години. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1915 г.), „Академия поэзии” (1918 г.) и „Тетрадь стихотворений” (1919 г.); години след смъртта му излиза сборникът с избрани стихове „Бесконечности” (1992 г.). Почетен президент е на Първия международен конгрес по биофизика (1939 г.), действителен член е на 18 академии на науките, почетен професор в десетки университети в Европа, Америка и Азия. Умира на 20 декември 1964 г. в Москва. За многостранната му научна, художествена и литературна дейност го наричат Леонардо да Винчи на ХХ век.